Зърна зрънцето първите лъчи,
разбра, че тъмнината победи,
с дрешка зелена се премени
и ококори радостно очи.
Поогледа се навред в света,
видя слънчевата красота,
стопли се неговото сърце
и пожела бързо да порасте.
Нагоре да се устреми,
да се опита дори да полети,
да достигне небесните простори
и най-добро да стори.
Дъждецът го погали,
полъх ласкаво го ободри,
мястото си под небето разпозна
и дарбата си осъзна.
Като светъл лъч тогава се надигна,
от един станаха мнозина,
на никого не му е тясно,
в класа всеки има свое място.
Денем слънчевата топлина
храни дружните зрънца,
с вълшебна сила ги дарява,
и с мъдрост ги калява.
Нощем зрителите от небето,
гледат сцената – полето,
трептят и слушат във захлас
златния житен глас.
Ден след ден зрънцата,
поемат светлината,
до денят, в който на света
от слънцето заветa предадат.
В нас да зрее добро,
нагоре се устремява то,
сърца и мисли озарява
и неусетно ни сплотява.
С благодарност го поглеждам
и добри думи му нареждам,
на пълното със слънце
малко житно зрънце.
Вели и Катя