– Както може би се досещате, мили деца, началото на тази история е в един необикновен ден…
В този ден всичко искреше в бяло. По този блестящ килим, с отмерена крачка, вървеше тя, Новата кралица. По време на церемонията ѝ бяха връчили кралските атрибути.
– Атрибути… Що за дума? – прекъснаха Мълвина малките слушатели. – В нея лесно ще се спъне някое дете!
– Добре. Тогава може би кралските символи, принадлежности, неща…
– Неща. – избраха те.
Бяха ѝ връчени характерните за владетелите … неща: корона с дванадесет скъпоценни камъка и кралският скиптър. В скиптъра беше скрита тайната на нейното царуване. Той бе чудодеен! Нооо, както може да се очаква, имаше и условие. Чудесата бяха само три, а щом се изчерпеха те, щеше да дойде краят на нейното царуване.
Кралицата тръгна да обходи кралството си, да се срещне с поданиците си, ала всичко сякаш беше застинало. Нищо не се случваше, нищо не помръдваше. Огледа се наоколо озадачена, когато ненадейно зърна едно слабо потрепване. Под една пряспа плахо се подаваше зъзнещо носле.
– Здравей! Аз съм Новата кралица. – представи се владетелката – Само ли си тук? Защо не виждам никого във владенията си?
– О, Ваше Величество! – поздрави с подсмърчане мъникът и направи непохватен опит за поклон – Не съм самò, но е много студено и всички са се скрили да се топлят.
Младата жена се вгледа по-внимателно наоколо и тогава ги видя, премръзналите, сковани от студ жители на кралството. Почувства и тя студа, който изпитваха. Погледна жезъла в ръцете си и взе решение. Тихо промълви думи, с които освободи първото чудо. То се разстла навред, като топъл дъх и снегът се стопи.
Заромоляха радостно поточета, природата се разбуди и постла свеж зелен килим с красиви цветове и благоухания. В миг настана чудно оживление. Жителите се поклониха на дарилата ги с това благо владетелка. Радваше се тя на разцъфналото си кралство, на всеобщото веселие, на обичта на хората и, както се казва „всичко бе цветя и рози“…
– Кратичка беше тази приказка. – отбелязаха децата.
– Защо решихте, че е свършила? – попита Мълвина.
– Заради щастливия край. Не е ли това краят?
– Не, защото…
В един момент нещо се промени. Промениха се лицата на поданиците, промени се настроението.
Потърси красивата владетелка детето, което ѝ бе помогнало преди, за да разбере какво сега не е наред. Намери го на полянката да дъвче една тревичка.
– Здравей, приятелю! – с нежност се обърна тя към малчугана – Ще ми помогнеш ли пак?
– Разбира се, кралице! Ще помогна, ако имам сили за това. – едва се чу гласецът му, но се чу и още един странен шум от коремчето му.
– Кажи, защо не се чува вече смях, защо помръкнаха лицата ви?
– Не можем да се радваме, защото сме без сили. Гладът ги взе. – продума вяло то и отново се чу странният шум.
Разбра владетелката мъката му, усети и глада му. Зашепна магически думи на скиптъра, протегна го към слънцето и от него се извиси светъл лъч. Приближи се слънцето, освети всичко, даде на природата животворни сили и се отрупаха дърветата с плодове, и зеленчуци узряха в градините, и се наведоха натежали от зърно житата.
Настанаха отново светли и благодатни дни. Веселите поданици с песен беряха сочните плодове, едрите зеленчуци и събираха златното зърно. Напълниха складовете и хамбарите…
– И три дни яли, пили и се веселили… – прекъсна я отново един малък слушател.
– О, всъщност били повече от три дни. Сигурно очакваш да кажа „и заживели весело и честито“, но тук историята отново се променя.
Препълниха се складовете и хамбарите, та вече нямаше къде да трупат запаси от храна. Полята прегоряха. Голяма умора налегна цялото кралство. Природата се задъхваше след огромния труд, който положи, за да изпълни чудесата на скиптъра. Дори и децата бяха преуморени от игри и търкаха очите си.
Гледаше кралицата, виждаше как с всеки изминал ден се изчерпва силата на природата, изчерпваше се и нейната сила и с мъка и натежало сърце взе мъдро решение – тъй характерно за старостта. Най-трудното решение, последното. Знаеше, че след него настъпва краят на царуването ѝ. С нежни думи тя освободи и последното чудо. С песента на вятъра се успокои природата, унесе се в сладък сън. По земята се разстла пъстър килим.
Кралицата пое към двореца. Скиптърът беше празен. Сведе поглед към него и с изненада откри, че в него сега се отразяваха лицата на поданиците, с искрени усмивки и благодарни очи. Това накара и кралицата да се усмихне и да забърза да предаде короната на наследницата си.
Тихо, снежинките застлаха всичко с искрящ бял килим. Кралството приличаше на чист бял лист, чакащ да се напише върху него приказна история.
На пищно тържество, озарено от фойерверки короноваха Новата кралица. Връчиха ѝ корона с дванадесет скъпоценни камъка и чудодеен скиптър, със силата да сбъдне три желания.
– И както се досещате, мили деца, започна Новата година…
Край и начало!
Катя