Главният герой в наши дни е нещо невидимо, съвсем микроскопично и въпреки миниатюрните си размери оказва се, че то може да ни развълнува с голяма сила, може да ни причини неразположение, болест, страдание, нервност и други трудности.
И в този момент, когато отделяме толкова внимание на това невидимо – кометираме, обсъждаме, мислим за него, страхуваме се, може би това е малък знак да се насочим и към други невидими неща в нас, в хората около нас – да отделим малко време, внимание, вяра и за тях.
Затова бих искала да ви разкажа за едни невидими възможности. Това е една история, която много ме развълнува и бих искала да я oпиша, доколкото това е възможно с думи, за да добавя малка искрица надежда за онези невидими качества и сили в човека, които съществуват и които търпеливо очакват своята проява, ако има добри условия, а добрите условия често зависят от нас.
Срещнах се с две деца – момче и момиче, около тях имаше и други. Имах щастието да общувам с тях немалък период от време, да наблюдавам как растат, да им бъда учител, а с това да се стремя да вярвам в техните видими и невидими способности.
Евва беше изключително дете – много добронамерена към всички, деликатна, старателна, винаги усмихната, грижовна, ненагрубяваща, ученолюбива. Всеки път когато я попитах как е, тя казваше: “Много съм добре” и съм сигурна, че вярваше в това “добре”, което винаги е част от нас, независимо, че не винаги успяваме да го усетим много ясно.
С Евва вече се познавахме, когато се появи Йован, той беше преживял сериозно нападение от кучета и все още имаше белези. Това не беше всичко особено, което му се беше случвало до този момент. Оказа се, че още от малък има своя специален живот и не напредва по общопознатия начин. Общуването и поведението му бяха различни от тези на децата на неговата възраст. Не успяваше да възприема съвсем естествено информацията около него, обикновено не знаеше колко е часът и как се движи времето. Трудно се фокусираше и речниковият му запас беше по-скоро оскъден. Винаги пожелаваше “Да си жив/а и здрав/а”. Нямаше много приятели и често се усещаше дистанция спрямо него, а понякога и не особено приятни закачки от другите деца.
Йован си имаше и един отличителен страх – от балони. Присъствието им толкова го смущаваше, че един път отказа да празнува с другите деца рожден ден и да се почерпи с торта, а това беше любимата му храна. Разплакваше се, когато имаше балони около него и винаги излизаше от стаята много разстроен. Случи се нееднократно, за да се убедим и в тази негова особеност.
Наближаваше и рождения ден на Евва, подготвяхме се за него, планирахме изненада. Йован не беше сред най – активните организиращи. Дойде и моментът за празника – бяхме направили украса за Евва – разбира се, в нея се включваха и балони. Затворихме очите на Евва, поставихме в ръцете ѝ една вълшебна кутийка, също като нея и всяко дете ѝ поднесе по едно малко изплетено сърчице и отправи пожелание. Решихме да я изненадаме със сърчица, за да ѝ благодарим за добротата и сърдечността. Йован беше там. Когато дойде неговият ред за пожелание към Евва, той говореше ясно и много красиво с повече думи от “Да си жива и здрава” и забележете – нито за миг не обърна внимание на балоните, точно в този момент те не бяха страшни за него… Малко след това говорих с неговата майка, тя случайно ми каза, че няколко дни преди това е пожелал да си облече риза за рождения ден на Евва, а той обикновено не се ориентиаше точно кой ден е, но сега е бил съвсем наясно..
За един кратък миг Йован беше променен, беше го променило нещо невидимо, което Евва притежаваше. Тя го подкрепяше много безкористно – никога не чух да се присмива на неговите странности. Когато прочетеше нещо правилно, искрено го поздравяваше и се радваше, говореше му спокойно и с внимание, без да очаква чудеса или напредък. За нея това беше естествено състояние, но за Йован беше специално, много специално. Нещо се беше пробудило в него, може би любов и може би точно тя му помогна да покаже невидимо досега поведение. Един миг, но в този миг една врата се открехна и през нея видяхме други възможности и сили в Йован.. Врата, която се отваря от добротата, а тя е от онези подаръци на живота, които всички носим в сърцата си и можем да споделим, без да се притесняваме, че ще се изчерпи.
И ако толкова много в настоящите дни сме се фокусирали върху невидимия причинител на болест, може да отправим поглед и върху другите невидими неща, които носим в нас и още не сме разкрили и може би точно с тях ще се справим по-лесно с предизвикателствата, пред които сме изправени. А специално за децата – нека вярваме в техните възможности и работим с доброто в тях, защото именно то е способно да им проправи път и възможностите им да се превърнат във видими. А това вече е вълшебство!
Да сте живи и здрави!