Периоди в развитието на детето

Когато посадим една семка в земята, ще измине много време, докато тя се превърне в дърво, даващо плодове. В първата година ще се покаже, ще е необходимо да изгради своето “тяло”, ще минат няколко сезона, в които да расте и се раззеленява, ще се справя с бурите и ветровете. След време ще започне да дава няколко дребни плода, докато един ден не видим отрупано зряло дръвче. В ритъма на природата последователността, навремието, грижата и търпението са определящ фактор за устойчивост и резултати. Можем да се ползваме от тях и при възпитанието и отглеждането на децата, които минават по дълъг път, за да изградят силно тяло, да придобият устойчива чувствителност и ценности и да се превърнат в мислещи и творящи хора. Този път преминава през три периода.

Първият период в развитието на детето е от 0 до 7 години (предучилищна възраст). Той е свързан преди всичко с тялото и волята, без които във физически план не можем да можем да развием и проявим силите и способностите, които имаме. Този период се явява една основа, която влияе на здравето и нашата стабилност през целия ни живот. 

В тази връзка във физически аспект за детето е съществено и жизнено необходимо движението и дейности, съобразени с възрастта. Това може да включва много разнообразни активности – помощ в домакинството, задачи в зеленчукова градина, където също нещо расте, разходки сред природата, свободни игри, т.е активно докосване до големия и пъстър свят. Всички тези преживявания се явяват съвсем естествени учебни предмети за малкото същество, които не възпитават през говоренето, а чрез образите и динамиката, които детето наблюдава. Принципно в тази ранна детска възраст думите не играят особено значение, за да може детето да възприеме и придобие знания или опитности. В този период детето се научава от това, което вижда около себе си, а не това, което идва към него като вербални послания. Най-характерно за него е подражанието във физически план и тук идва голямата отговорност на родители, учители и обкръжаващите. Не можем да кажем на едно дете да е подредено, а самите ние да не сме. Нашите действия се превръщат и в действия на детето и ако ние му казваме да не лъже, а в нашите постъпки с околните ние го правим, то второто ще му повлияе много по-силно и трайно в живота. Този изначален принцип, че учиш някого на нещо, само ако истински го владееш и живееш, е особено съществен и значим за развитието на децата. Това е, както голяма отговорност, така и възможност да търсим постоянен път за усъвършенстване и да даваме все по-добър пример на по-малките.

Вторият период при децата е свързан с времето от седем до четиринадесет години (или моментът, в който те завършват своето основно образование). На преден план в тези седем години е важно фокусът да бъде отправен върху нравствените и естетични чувства, въображението и паметта. Да се развива морала на детето, но без морализиране, което отново означава, че вербалните опити за възпитание “Това е добро. Това не е добро” няма да имат особени резултати. През този период информацията, която подаваме към детето, е подходящо да минава през сърцето и то да се свързва емоционално с нещата, които усвоява. Защото доброто не се учи, то се осъществява и преживява. И в тази връзка примерът на по-големите играе изключително важна роля. Ако в първия период детето е подражавало повече физически на възрастните, през втория период подражанието се измества в нравствен план. Детето ще бъде най-силно повлияно от хората, които уважава, на които има доверие и които са искрени към него. Затова  би било много полезно, ако детето живее в среда, която в него буди възхищение и благоговение в естетически и нравствен план. В тази връзка е удачно до детето да стигат биографии на велики личности, приказки и разкази, в които се утвърждават морални ценности, изкуство, изпълнено с красиви и разбираеми образи. Всичко това дава възможност в подходящия за това момент  детската чувствителност да разцъфтява по един удачен начин.

Едно от най-големите предизвикателства в днешното съвремие е да избегнем ранното интелектуализиране. В първите два периода умът се подхранва от информацията, която преминава през волята и чувствата. Затова за децата е по-целесъобразно да градят речник, изпълнен с образи, впечатления, отколкото с понятия. Живите картини на природата, това, което могат да научат чрез допир, наблюдения, преживявания са изворът, които истински подхранва тяхното естествено развитие. В тази връзка е доста по-удачно е, ако детето построи нещо от камъни, пясък, съчки, отколкото, ако това му е предоставено като възможност в телефона. Технологиите са една абстракция, колкото и цветни, стимулиращи, образователни да изглеждат. Абстракция, която активира ума в неподходящ момент. Разбира се, децата имат сили и биха могли да напредват много бързо в интелектуален план, това често е много радостно и вълнуващото за по-възрастните и те стават все по-амбициозни, но то не е в съответствие с естествената детска природа и  дава  отражение на по-късен етап. Има редица примери, в които децата в началното образование блестят с чудесни постижения, но постепенно пламъкът започва да се губи, а  в морално отношение се наблюдават известни пропуски. Представете си един организъм, на който му се дава най-хубавата храна, голямо количество витамини и други полезни неща, но той не може да ги усвои. В безопасния вариант тялото ги изхвърля през отделителната система. В по-проблематичния случай това, което не е подходящо и е в големи дози, се натрупва и затлачва някои сили в нас. В тази връзка, когато децата се докосват до нещо живо, истинско неабстрактно като една ябълка, те могат да реагират на нея с всичките си сетива и съответно да я приемат и опознаят напълно и естествено. Ако я виждат пред екраните, част от сетивата изобщо не се активират, а знанието за нейното съществуване идва по интелектуален път. Доста по-сложен е въпросът как децата усвояват понятие като “глагол” например, което пребивава изцяло в абстрактния свят. В този случай, за да намалим ефекта на абстрактността, можем да използваме ключовата дума “като” – да направим сравнение на непознатото с нещо, за което децата имат образ в своето съзнание. Затова през целия период до 14 години е изключително ценно, ако “като” се използва. То е като мост, който превежда на достъпен език непознатите неща на децата и създава условия за развитие на въображението.

След 14 години (в третия образователен период) в подем е умственото и интелектуално развитие и това е най-подходящото време за процъфтяване на абстракциите и логичното мислене. Тогава децата на база на натрупаните волеви и нравствени сили са укрепнали да изградят идеали и позиции на база на развиващата им се мисловна дейност. 

От гледна точка на съвременната действителност изглежда, че нещата се движат със закъснение и едва ли не детето ще е изостанало спрямо модерния забързан свят, но логиката на естествените закономерности е друга и ако не сме настроени твърде амбициозно за големи ранни постижения на децата, тогава може би ще успяваме да възпитаваме личности, които в първите седем години са изградили здраво тяло, силна воля и устойчивост, във вторите седем години в тях са се утвърдили моралните устои, които да дават път на добрите прояви, а в последния етап от тяхното детско развитие ще имат сили да подредят логично и разумно всичко, което ще им е потребно за един живот, изпълнен с добри постижения.


Периодите в развитието на детето са дадени назад във времето от много мъдри хора и в опита си като учител се уверих, че е много ценно да направим, каквото можем, за да се съобразим с тях.

Велина