
„Златното момиче“ е приказка, която се изучава по програма в пети клас. Тя може да влезе в телевизиoнно предаване, в което да се упражнят уменията за трансформиращ преразказ от името на герой. Реализирах тази идея с петокласници и мисля, че се получи добрата комбинация от вълнуващо преживяване, полезен опит за трансформиращ преразказ от името на герой и оживели поуки от приказката.
Идеята:
Учителят е в ролята на телевизионен водещ (аз разполагах с истинска камера и микрофон, но може и с подръчни средства), който влиза в клас и се представя, че е от телевизия (името е по избор, аз използвах името на училището), която първа е достигнала до хората, които могат да разкажат за странно явление, наблюдавано отвисоко – река е променила цвета си няколко пъти.
Ролите на всеки един от героите са раздадени предварително на децата:
майката
бащата
златното момиче
черното момиче
бабата
гадинките
петелът
Необходимо е всяко дете да е подготвило своя преразказ от името на героя си и да може да разкаже подробно пред камерата какво се е случило
Ход на действието:
1. Представяне на учителя
Когато влязох в статята, се представих от коя телевизия съм, направих вълнуващ разказ за явлението – на два пъти отвисоко е забелязано реката да променя своите цветове и не скрих радостта си, че съм успяла да стигна до участващите в събитието и съм много развълнувана, че ще мога да отразя историята и те да ми разкажат..
2. Представяне на децата/героите
Помолих всяко дете да каже каква е неговата роля, без да споделя подробности.
3. Като начало поканих майката и бащата да разкажат от свое име какво се е случило. Майката завърши своя преразказ до момента, когато и двете момичета са се върнали. Развръзката оставихме за накрая. Бащата също се включи със своята версия.
4. След това последваха историите на златното момиче и черното момиче, на бабата и на гадинките. Може да има динамика, да прекъсва донякъде единия герой и да се включва другия, така се случи при нас.
Аз като водеща им задавах уточняващи и подкрепящи въпроси, ако някой важен детайл не се споменава, както и се стремях съвсем деликатно да правя коментар на постъпките – “О, явно вие сте много работлива и грижовна”, “Много благородно от ваша страна” (златното момиче), “Не сте се постарали твърде много” (за черното момиче).
5. Накрая майката се включи, за да разкаже за подмяната на момичета, а с разказа на петела възтържествува справедливостта.
Неочаквано продължение
Цялото събитие се случи в рамките на два последователни учебни часа.
Аз бях омесила и изпекла една питка за почерпка, едно от момичета беше донесло бяла и черна питка. Някои от децата бяха взели аксесоари, с които да се доближат повече до образа на своя герой. Разбира се, ако е възможно, може да се отдели специално време да се направят. В нашия случай това се случи по-скоро по лична инициатива.
След финала на преразказите поканих героите на обща маса. Майката реши да се извини на всички за постъпката си, те ѝ простиха, заживяха задружно, дори и петелът се присъедини към семейството, а бащата започна да помага на кмета на селото. Той като глава на семейството разчупи питките, а водещата, която беше осигурила мед, шарена сол и маслинова паста като допълнение към хляба, остана повече от доволна от новия край на приказката и спонтанните решения на героите. Толкова доволна, че към монтажа на предаването добави и няколко думи в рими за финал:
Надяваме се идеята да ви е полезна и ако решите да я използвате, да се получат хубави трансформиращи преразкази. Ще сме радостни да споделите. 🙂
Урокът е реализиран през януари 2020 г.